Изпитът TOEFL всъщност не е толкова труден, колкото си мислите. Най-важното обаче е качествената подготовка, както и за всеки друг изпит. Всъщност в подготовката за изпита TOEFL е важно не толкова да познавате компонентите на самия изпит - четене, слушане, говорене, писане - колкото да имате изградена правилна стратегия за вземане на изпита. 

 

Вариантите за подготовка за изпита TOEFL са няколко:

 

1. Самоподготовка за изпит TOEFL:

 

Тя е чудесен вариант, особено ако притежавате необходимата самодисциплина, т.е. да се "накарате" сами да седнете и всеки ден да отделяте необходимото време и усилия, за да четете, слушате, говорите на академичен английски език. Недостатъците са, че за частите Speaking (Говорене) и Writing (Писане) няма кой да Ви оцени адекватно, тъй като тези части се проверяват и оценяват от хора, а не от компютърната програма, която използвате за подготовка. Така че, дори да намерите някой , който е добър по английски език, той трябва да е запознат в детайли с критериите за оценяване на изпита TOEFL, за да може да Ви оцени реално.

 

2. Курсове за TOEFL:

 

Курсовете за подготовка за изпит TOEFL в група не са най-добрият възможен вариант, въпреки че пазарът в България вече се пренасити от фирми и фирмички, предлагащи такива курсове. Курс за подготовка за  TOEFL в група е неефективен, защото в групата (колкото и да Ви убеждават, че са Ви подбирали) всички са на различно ниво и целят различен резултат на изпита. Все пак, съгласете се, че е едно да подготвяш човек на ниво В1 за резултат 88 точки и човек на ниво В2 за над 100 точки! А и всеки сериозен преподавател ще Ви увери, че за да изкараш над 90 точки  на изпита TOEFL, борбата е за всяка следваща точка. Тоест, за да изкараш резултат над 90 точки, трябва някой да анализира всяка твоя грешка, да работи върху нея, да ти помогне повече да не я повтаряш. Освен това, в курсовете за подготовка за  TOEFL в група няма кой да слуша всеки един от курсистите как говори по всяка една от частите на Speaking (Говорене), за да го коригира и съветва.

 

3. Индивидуална подготовка / частни уроци за TOEFL:

 

Това е най-добрият вариант за подготовка за изпит TOEFL. Ако, разбира се, намерите добър преподавател. Фирми и преподаватели в София колкото искаш! Всеки се състезава да предложи по-ниски цени и атрактивни оферти, но замислете се - струва ли си да платите два или три пъти таксата за явяване на изпита и освен това да се подлагате на този стрес? Тогава как да преценим кой преподавател или коя фирма предлага качествена подготовка? Нашите съвети са:

 

1. Задавайте колкото се може повече въпроси за изпита! Ако човекът отсреща наистина е подготвял и е специалист по това, той ще Ви отговори без колебание дори за най-малките детайли (например колко текста има в частта Reading (Четене) или къде и каква е експерименталната част на изпита.

 

2. Ако Ви предлагат подготовка с "хартиени" учебници - бягайте! Изпитът TOEFL в България отдавна (от 2005 година) е Internet-based, т.е. администрира се на компютър. Така че подготовката "на хартия" е абсолютна загуба на време и пари. Има купища софтуер и електронни помагала на пазара, така че всеки качествен учител би Ви предложил тях. Най-малкото, че е едно да четеш на хартия, а съвсем друго - на екрана. Оттам нататък не е нужно да коментираме.

 

3. Ако Ви искат пари, за да Ви регистрират за изпита - бягайте още по-бързо! Регистрацията за изпит е безплатна и много лесна и всеки уважаващ себе си преподавател (или фирма) ще Ви я предложи безплатно.

 

С удоволствие ще Ви помогнем със съвети и допълнителна безплатна консултация на посочените телефони или е-мейл!

CV-то е като дрехата – то представлява първото впечатление, което оставяме у хората. Така че спокойно бихме могли да перифразираме добре познатата ни поговорка: „По CV-то посрещат, по акъла изпращат“. А за тези, които се успокояват, че имат достатъчно акъл, за да не трябва да се грижат за дрехите си, мога само да добавя – за  да те изпратят с почести, първо задължително трябва да те посрещнат! Това ще  се случи само ако автобиографията Ви е достатъчно добра, за да се отличава сред хилядите други.

 

Първото и най-важно правило, когато пишете CV, е - забравете излишната скромност! Вярването, че скромността краси човека, отдавна е загубило валидност в съвременната ера на кратки, но смислово наситени комуникации, динамика и непрестанни промени. В наши дни никой няма достатъчно време, за да Ви опознае добре и да оцени по достойнство всички Ваши качества. Няма я и махленската сватовница, която да Ви похвали или обрисува в цялата Ви прелест като кандидат. Именно затова добре написаното CV е единственото златно ключе, което може да открехне така желаната врата към успеха – в обучението или работата.

 

Второто правило е – не спестявайте никаква информация, когато пишете CV-то си! Предварително отделете време, за да запишете на един лист всички ваши умения (дори и такива, за които нямате издаден документ), квалификации, обучения (включително и тези, които Ви се струват маловажни), трудов стаж (е, тук можете и да не описвате работата си като оператор на машина за хот-дог докато сте били студент, особено ако кандидатствате за отговорна мениджърска позиция),  познания по езици и технологии (включете даже познанията си по Word и Excel), хобита и спортове, които практикувате. Едва след като сте изчерпали и записали акуратно всичко, за което се сещате, започнете да попълвате съответния формуляр.

 

Отдавна CV-то не се пише в повествователна форма или ръкописно (от типа „Роден съм 1964 година в бедно работническо семейство...“). Ако не ползвате компютър или нямате достъп до такъв, по-добре помолете Ваш познат или приятел да го напише заедно с Вас, отколкото да  давате  CV, което да предизвика смях или съжаление. Помнете, че това е Вашата визитка пред хора, които изобщо не Ви познават!

 

Съществуват много и най-различни бланки за писане на CV. Много често организациите или компаниите имат свои собствени формуляри за автобиография, която можете да свалите от сайта им или да получите на място. Ако такава бланка обаче няма, доверете се на формулярите, одобрени от Европейския съюз. Тях, както и насоки за попълването им, можете да изтеглите на всички езици на ЕС оттук:

 

CV формуляр

 

Инструкции за попълване на CV

 

Примерни CV-та

 

Остава само едно последно правило, което в никакъв случай не бива да пренебрегвате  – не си измисляйте! Пишете само истината! В противен случай рискувате рано или късно да попаднете в доста конфузна ситуация.

 

И ако след всичко дотук все още не се чувствате достатъчно уверен, за да напишете Вашето блестящо CV, заповядайте при нас – ние ще Ви консултираме и помогнем с всичко необходимо, за да станете незаменимият кандидат за желаната позиция!

През последните години есето стана един от широко разпространените жанрове в България. Все по-често започнахме да се срещаме с този тип писане – есето вече се появява в конкурси, кандидат-гимназиални и кандидат-студентски изпити. Общо взето днес преподавателите и младите хора постоянно се сблъскват с проблема “есе” (защото за повечето от нас то се оказва именно проблем!).

 

За по-голямата част от българските учители, ученици и студенти есето е просто “свободно писане”. Но дали наистина е точно така? Знаем ли всъщност как се пише есе?

 

Есето може да се срещне в многобройни разновидности под различни наименования – discoursive essay, discussion essay, explanatory essay, critical essay, persuasive essay, controversial essay, contrast and comparison essay , но всички тези видове биха могли да се сведат най-общо до два основни типа – ОПИСАТЕЛЕН тип есе (descriptive essay) и АРГУМЕНТАТИВЕН тип есе (argumentative essay).

 

 

Описателното есе може да бъде описание или разяснение на ситуация, проблем или процес. При него е нужно да се изброят и опишат важни аспекти от разглежданата тема. В повечето случаи не се изисква изразяването на лично мнение.

 

Аргументативното есе е по-често срещаният и по-използваният вид. В него трябва да изложи собствено мнение по проблема, което да се защити чрез прилагане на подкрепящи аргументи.

 

Не съществуват формули за писане, но есето има строго определени изисквания към структурата и съдържанието.

 

Когато трябва да напишат есе, повечето се оплакват, че не им стигат идеи („нямам за какво да пиша”) или че не могат да изкажат с думи това, което искат („зная какво искам да кажа, но не знам как да го кажа”). Всъщност е установено, че всеки има гледна точка по всеки въпрос, независимо от темата, но  най-големи трудности се срещат при определяне точното съдържание и значение на проблема, при развиването на идеите си и свързването им една с друга.

 

Задължителната структура на есето включва увод, чиято основна цел е да привлече вниманието и да представи схематично, в най-общи линии тезата, предлагайки по-нататъшните насоки за развитие; изложение, в което се прилагат аргументите в подкрепа на тезата; и заключение, чиято задача е да резюмира фактите и доказателствата.

 

Уводът е задължителен и изключително важен елемент от есето. Тъй като есето е малък по обем текст, уводът не би трябвало да е повече от един абзац. Уводът, освен че създава изключително важното първо впечатление у четящия за есето като цяло, обикновено представя схематично, в най-общи линии темата и определя насоките за развитие в изложението.

 

За повечето пишещи уводът е най-трудната част от есето, поради ред психологически и чисто технически причини – как именно да започнем, откъде, с какво. Тук в подробен вид сме изложили съдържанието, което трябва да има като минимум уводът на всяко есе от аргументативен и описателен тип. 

 

УВОД НА ОПИСАТЕЛНОТО ЕСЕ

 

Отговорите на следните четири въпроса ще осигурят необходимия материал за структуриране на увода на описателното есе:

 

1. Трябва ли да се дефинира някой термин или ключова дума от заглавието?

Първото изречение от всяко есе трябва да покаже как пишещия разбира темата. В заглавието “Предимствата и недостатъците на това да имаш домашен любимец”, на пръв поглед няма нито една дума за дефиниране. Всъщност, трябва да се обясни в едно изречение какво пишещият разбира под “домашен любимец”. Това е необходимо, тъй като всеки човек разбира по различен начин даденото понятие. За един домашни любимци може да са само котките, кучетата, рибките и всички други животни, които отглеждаме вкъщи за компания. За друг обаче домашни любимци може да са и кокошките в един селскостопански двор. И дори повече - в едно есе с това заглавие авторът беше написал, че “най-добрите домашни любимци са малките внучета за бабите си”.

В този смисъл дефиницията на думата от тълковния речник ще е от полза, но не винаги може да има приложение в есето; обикновено е необходимо да се изясни само определен аспект от дефинирания термин, а не цялото му речниково значение.

 

2. Защо е важна темата на есето?

Минимум едно изречение от увода трябва да е посветено на важността на темата. Понякога е много трудно да се каже защо дадената тема за есе е важна, но е неоспорим факт, че всички теми на есета са важни по един или друг начин.

 

3. В какви граници ще се разглежда проблемът?

На това място в увода трябва да се поясни точно коя област или кой аспект на проблема ще бъдат описвани, тъй като нито едно есе не може да засегне всички страни на даден проблем.

 

4. На колко части може да се раздели даденият проблем?

Да се разчлени проблемът означава да се посочи колко абзаца ще има в изложението на есето. С едно изречение в увода – например “Отглеждането на куче като домашен любимец има две основни предимства и два основни недостатъка”, ние свеждаме темата до четири главни аспекта и това респективно означава, че есето ще има общо четири абзаца – два, в които ще бъдат посочени предимствата, и два, в които ще се интерпретират недостатъците.

 

Повече за структурата на увода, изложението и заключението на есето можете за прочетете в книгата „РЕЦЕПТА ЗА ЕСЕ“ (издателство „Модулор – ОКУ“, 2005). В нея ще откриете много практически упражнения, както и примерни есета на английски и български език.

Мотивационното писмо за кандидатстване в колеж или университет доста се различава от това за работа. Много хора се опитват да омаловажат значението на мотивационното писмо в процеса на кандидатстване, но всъщност то е изключително полезно. Моята дългогодишна практика показва, че в голям брой от случаите, когато нещата са „на кантар“ и кандидатстващият е на границата на изискуемия минимум по отношение на оценки, резултати от изпити, документи и други, въпросното писмо изиграва решаващата роля за това дали той ще бъде приет или не.

 

Първото нещо, което трябва да уточните преди да започнете да пишете, е дали даденият колеж/университет е поставил ограничения по отношение на дължината на писмото. Ако съществуват  такива ограничения, е добре да се съобразите с тях. Разбира се, ако надвишите лимита с десетина думи, не е фатално и няма да създаде особен проблем. Но при положение, че ограничението е 350 думи, а Вие сте написали един малък роман, това няма да Ви представи в добра светлина.

 

 

На второ място е препоръчително да си съставите предварителен план за това какво ще включват отделните параграфи на писмото. Планът е необходим, за да се избегнат повторенията (макар и прерифразирани), както и за да може писмото ви да има ясна логическа структура. Дори и в най-издържаното в лексикално и стилистично отношение писмо си личи липсата на план и ясна идея за структурата. Един опитен проверяващ (каквито са почти всички работещи в колежи или университети) ще открие липсата на предварителен план още преди края на втория абзац и, повярвайте, това няма да е във Ваша полза.

 

Ако се чудите какво трябва да напишете в този план, ще Ви помогна с някои идеи:

 

В първия параграф на мотивационното писмо е необходимо да посочите за коя специалност кандидатствате и защо сте избрали именно този  колеж/университет – заради условията, по-добрата възможност за реализация или нещо друго.

 

В един абзац, по-сбито или по-подробно в зависимост от дължината на писмото, трябва да се опитате да дадете яснота относно това какъв е Вашият потенциал и как смятате, че ще го развиете посредством обучението си в тази специалност. Ако например Вашият талант е да спорите или убеждавате и смятате да учите Политически науки, обяснете как следването ще Ви помогне и с какво.

 

Не по-малко важно е и да напишете какви са Вашите амбиции и планове за бъдещето в професионално отношение – къде смятате да се реализирате, как и с какво придобитите знания в колежа/университета ще Ви помогнат. Бъдете внимателни, когато описвате плановете си за бъдещето и помнете, че никоя просперираща държава не толерира потенциални емигранти.

 

В допълнение опишете как смятате, че обучението в тази специалност ще спомогне за Вашето развитие и за успешната Ви интеграция в обществото – в личен и професионален аспект. Тук можете да изтъкнете например благотворния ефект, който обучението в мултикултурна среда ще има върху Вашата реализация или как то ще Ви ориентира в глобален мащаб.

 

В заключението не забравяйте да обобщите написаното, като споменете какво ще дадете от себе си като усилия и инициативност, за да станете отличен студент и да допринесете за доброто име на съответната образователна институция.

Успех!

 

Ако все пак не се чувствате достатъчно уверен, за да напишете своето мотивационно писмо, свържете се с нас – с радост ще Ви помогнем да превърнете мечтата си в реалност!

International English Language Testing System (IELTS) е международно-признат тест по английски език. Администрира се от University of Cambridge ESOL Examinations, the British Council и IDP Education Australia. Срокът на валидност на резултата от изпита е 2 години. Признава се най-вече във Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Канада и Южна Африка. В последните години повечето университети, които признават IELTS, приемат и TOEFL, като за целта използват сравнителни таблици за унифициране на резултатите.

 

МОДУЛИ

 

IELTS се предлага в 2 модула:

 

Academic Module е за тези, които възнамеряват да кандидатстват в колежи или университети

General Training Module е за хората, които възнамеряват да работят или емигрират в чужбина

Разликата между Academic и General Training Module е единствено в частите Reading (четене) и Writing (писане). Частите Listening (слушане) и Speaking (говорене) са еднакви за двата модула.

 

ФОРМАТ

 

Изпитът е paper-based (администрира се на хартия). Отговорите се попълват с молив в специални таблици.

 

КОМПОНЕНТИ

 

IELTS съдържа 4 компонента:

 

1.    Listening (слушане) – 40 мин.

 

Типовете въпроси в тази част са:

•    попълване на данни в текст, диаграма, таблица и др.

•    кратки отговори на въпроси

•    класификация по критерии

•    откриване на съответствия

•    Multiple choice (избор от няколко възможни отговора)

 

2. Reading (четене) - 60 мин.

 

Academic Module се състои от текстове от списания, вестници, книги и други, както и диаграми, илюстрации и графики.

 

General Training Module съдържа текстове, които са необходими за ежедневната комуникация. Задачите в този модул са градирани по трудност.

 

Можете да срещнете следните типове въпроси:

•    Multiple choice (избор от няколко възможни отговора)

•    кратки отговори на въпроси

•    класификация по критерии

•    попълване на данни в текст, диаграма, таблица и др.

 

3. Writing (писане) - 60 мин.

 

Academic Module се състои от:

•    Анализ на визуално-представена информация (20 мин.)

•    Есе (40 мин.)

 

General Training Module съдържа:

•    Писмо за искане на информация или обяснение на ситуация (20 мин.)

•    Есе (40 мин.)

 

4. Speaking (говорене) - минимум 15 мин.

 

Компонентът  Speaking (говорене) може да е на друга дата до 7 дни преди или след писмения изпит. Провежда се под формата на интервю с native-speaker.

типове въпроси:

 

•    представяне и интервю

•    монолог по зададена тема

•    диалог с интервюиращия

 

ТОЧКИ

 

Резултатите от изпита се получават до месец след изпита. Максималният брой точки за целия тест е 9.0.

 

РЕГИСТРАЦИЯ

 

Отскоро може да се регистрирате за изпита онлайн, като заплатите цената от 320 лева с валидна кредитна или дебитна карта (Visa, Mastercard, American Express). След това трябва да изпратите необходимите сканирани документи, заедно с 2 сканирани снимки, на е-мейл адреса, посочен в регистрационната форма

 

Не забравяйте, че при регистрацията имате право да посочите безплатно до 4 институции, на които да бъдат изпратени резултатите от изпита.

 

Актуалните дати за провеждане, както и цената на изпита в България можете да откриете на https://ielts.britishcouncil.org/CheckAvailability.aspx

 

ПОДГОТОВКА

 

В Модулор подготовката за IELTS е индивидуална или полу-индивидуална, с цел постигане на най-високите възможни резултати.  Ние работим по всички утвърдени и ефективни системи за подготовка, като предлагаме уникална комбинация от симулации на реални изпити, която Ви гарантира повишаване на резултата.

GMAT (Graduate Management Admission Test) е стандартен тест на английски език, който помага на бизнес училищата да оценят кандидатстващите в специалностите бизнес и мениджмънт и по-специално MBA (Master of Business Administration). Над 1800 университета приемат GMAT при кандидатстване за над 3000 специалности. GMAT е computer-based (провежда се на компютър) и съществува от над 50 години.

 

ФОРМАТ

 

GMAT се състои от 4 основни части с обща продължителност 3 часа и 30 минути:

 

1. Analytical Writing Assessment (AWA) – Analysis of an Argument 30 мин.

 

2. Integrated Reasoning – 30 мин.

 

След 10 мин. почивка започва частта Integrated Reasoning. Тя се състои от 12 въпроса и се оценява отделно от останалите части (т.е. резултатът от тази част не се включва към общия брой точки). Тази нова за изпита част (въведена е в изпита от 2012 година) включва 4 типа въпроси:

 

2.1. Graphics Interpretation

 

2.2.  Two-part Analysis

 

2.3. Table Analysis

 

2.4. Multi-Source Reasoning

 

 

 

3. Quantitative Section – 75 мин.

 

След 10 мин. почивка започва Quantitative Section. Тя се състои от 37 въпроса от 2 основни типа:

 

3.1. Data Sufficiency

3.2.  Problem Solving

 

Въпросите са от вида multiple-choice (избор от няколко възможни отговора).

 

 

4. Verbal Section -75 мин.

 

След още една почивка от 10 мин. започва Verbal Section. Тази част се състои от 41 въпроса от 3 различни типа:

 

4.1. Reading Comprehension

4.2. Critical Reasoning

4.3. Sentence Correction

 

Всички въпроси са от вида multiple-choice (избор от няколко възможни отговора).

 

 

РЕЗУЛТАТИ

 

Резултатите от изпита се изпращат директно от GMAC (институцията, която администрира теста GMAT) на избраните от Вас университети. В деня на изпита Вие имате право да изпратите резултатите на 5 избрани от Вас университети безплатно. След това трябва да заплатите такса за всеки един университет, в който желаете да кандидатствате с GMAT.

 

Можете да откажете да изпратите резултатите преди да ги видите. След като веднъж сте получили резултата от изпита, не можете да се откажете от изпращането му на избраните университети. Освен това, ако решите да откажете да изпратите резултатите от изпита, съответните университети ще бъдат уведомени за това, така че това може да рефлектира негативно върху Вашата бъдеща кандидатура.

 

 

 

РЕГИСТРАЦИЯ

 

Можете да се регистрирате и да платите таксата за изпита тук.

 

 

 

ПОДГОТОВКА

 

Подготовката за GMAT при нас е индивидуална или полу-индивидуална, с цел постигане на най-високи резултати. Освен подготовка по най-известните и ефективни системи, ние Ви предлагаме и симулации на реален изпит GMAT, което гарантира повишаване на резултата с до 30%.

Мотивационното писмо (Motivation letter, Cover letter) е изключително важна част от документите за кандидатстване. Повечето хора реагират с неприкрит негативизъм към това изискване, но то в никакъв случай не е безцелно или безсмислено.  Съгласете се, че ако не можете да напишете ясно за коя позиция кандидатствате, дали отговаряте на условията и как смятате да се развивате в компанията, Вие просто не сте подходящия човек за тази работа.

 

Запомнете, че преди да види Вашето CV или Resume, работодателят първо ще прочете Вашето мотивационно писмо. Затова то трябва да е убедително и силно. И не на последно място – кратко. Не се разпростирайте надълго и широко, никой не очаква това от Вас. Постарайте се писмото Ви да се събере на една страница (стандартен шрифт 12, разредка 1.5) и в никакъв случай не преразказвайте автобиографията си – все пак прилагате CV към него, нали?

 

За да напишете добро мотивационно писмо, е необходимо да отговорите на следните въпроси в посочения ред:

 

За какво точно кандидатствате? Напишете ясно позицията, отдела и организацията, за които кандидатствате, напр. “I would like to apply for the position of Marketing Manager at your company.”

 

Как сте научили за тази свободна позиция (от вестник, уебсайт, реклама, приятел и т.н.)? Посочете ясно откъде и кога сте научили за свободното място и коя е точно позицията, за която кандидатствате, напр. “From JobNow website I learned that you recruit sales representatives.”

 

Какви квалификации имате за тази позиция (обучение, опит)? Внимавайте - това не означава да изброявате подробно и в хронологичен всички училища, университети или професии! Трябва да посочите само тези елементи от вашите  обучение и опит, които са съотносими с позицията, за която кандидатствате.

 

Защо да изберат именно Вас? Ако страдате от излишна скромност, първо се откажете от нея. Не искам да кажа, че трябва да проявявате арогантност. Не, трябва да намерите добрия тон, с който да посочите всички Ваши качества и предимства като комуникативност, организираност, желание за личностно и професионално развитие, ръководни умения и други, напр. “I believe my excellent communication skills are a perfect match for the position.”

 

Как и кога можете да бъдете намерен или да се явите на интервю? В последния абзац на писмото трябва да посочите как препочитате да се свържат с Вас (по телефон или електронен адрес), както и кога можете да се явите на интервю, напр. “I am available for an interview at any time of your convenience/ in the evenings”. Ако в обявата за работа се изисква да посочите от кога можете да започнете работа, не забравяйте да го напишете. Не на последно място, ако разполагате с препоръки от преподаватели или предишни работодатели, посочете кога и как ще ги предоставите (заедно с писмото или при поискване), напр. “References are available upon request”, “Please find enclosed references by…”

 

Накрая не пропускайте да напишете задължителните учтиви фрази като “Thank you for your consideration”, “Yours faithfully” или “Sincerely”. Формат за мотивационно писмо на английски език можете да видите тук.

 

Ако все пак не се чувствате достатъчно уверен, за да напишете Вашето мотивационно писмо, заповядайте при нас – с радост ще Ви помогнем, за да станете незаменимият кандидат за желаната позиция!

Една от любимите фрази на българина „Ти акъл не ми давай, дай ми пари!” с пълна сила се отнася и до ситуацията с прилагането на езиковия одит в България. Докато в Европа, където пряката връзка между качествена комуникация и успеха е ясно осъзната, езиковият одит е на особена почит, повечето компании у нас дори не познават тази услуга. Други просто не смятат за необходимо да отделят средства, за да наемат езиков консултант, който да оцени уменията, мотивацията, целите и да предложи адекватна програма за езиково обучение. Вместо това, тези фирми събират няколко оферти от известните на пазара езикови центрове, избират най-изгодната и … смятат проблема за решен и мислят, че са спестили пари. А дали наистина е така?

 

Бях свидетел на такава ситуация в българския клон на една немалка и небезизвестна интернационална фирма. Те сключиха договор с езиков център, който изпращаше преподавател да обучава на английски език част от административния отдел. Обучаваните бяха общо 6 човека, чиято главна функция в компанията беше да посрещат клиентите, да ги настаняват в съответните конферентни зали и да им предлагат напитки. Каква беше изненадата ми, когато видях учебниците, по които учеха! В тях имаше всичко – от ситуации със загубен на летището багаж до рецепта за яхния с телешко. Домашните, които трябваше да пишат (?!?) бяха е-мейли с оплаквания към хотели, съчинения-разсъждения и граматически упражнения. Както, вярвам, вече сте се досетили, след приключване на първото ниво, договорът с езиковия център беше прекратен, тъй като „обучението не даваше очакваните резултати”. След това, обаче, беше сключен друг договор, с друг езиков център…

 

Въпросите тук са няколко – дали нямаше да е по-добре, вместо да се превеждат кулинарни рецепти и да се пишат есета, да се наеме един езиков одитор, който да анализира ситуацията и да предложи кратка програма, в която въпросните служители да научат стотина фрази за разговор, с помощта на които да изпълняват ефективно служебните си задължения? Дали нямаше този езиков одит да реши проблема с комуникацията в отдела много по-бързо? Дали езиковият одит заедно с една кратка, но адекватна учебна програма нямаше да излезе много по-изгодно на компанията?

 

За съжаление, ситуацията, която описах, не е изолиран случай, а редовна практика в българската бизнес реалност. Което е жалко, тъй като в нашия забързан живот, в който времето е пари, няма нищо по-важно от това да получиш именно и точно това, от което се нуждаеш. В този смисъл, се надявам, че скоро и българският бизнес ще се откаже от онази фраза за акъла и ще приеме азбучната истина – когато се конкретизират ясно проблемът и нуждите, решението винаги е просто и бързо.

Студентските бригади са един прекрасен начин да практикувате говорим английски език, да научите съвременни думи и изрази, както и модерен жаргон. Най-добрият начин да проговорите чужд език несъмнено е в естествената му културна среда – там, където можете да се срещнете с хора, носители на този език. Основната причина за много студенти да отидат на студентска бригада е именно да подобрят нивото си на владеене на английски (или друг) език. И наистина, те се връщат в България с повече знания и самочувствие, че вече могат да говорят езика без да се притесняват.

 

Много често тези млади хора решават да се върнат  отново в съответната държава, този път като студенти в чужд университет. При кандидатстването в университет в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия или друга англоговоряща страна обаче задължително се изисква сертификат за владеене на езика като TOEFL, IELTS, GMAT, GRE или SAT.

И тук идва въпросът – достатъчно ли са познанията по езика от студентските бригади, за да се явим на международен изпит по английски език? Отговорът, за съжаление, най-често е НЕ.

 

 

Причините за това са няколко:

 

 

На студентските бригади обикновено попадате в среда на чужденци, на които английският език не е роден, т.е. хора, които знаят английски горе-долу колкото и Вие. Те също допускат грешки, когато говорят, макар и тези грешки да са различни от тези, които Вие правите.

 

Дори и да имате контакти с native speakers, те най-често са епизодични и се свеждат до няколко разменени стандартни фрази. Например, ако работите в хранителен магазин, Вие вероятно контактувате с много местни жители, но разговорите се свеждат до „Колко струва?“, „Това намалено ли е?“ и други подобни. Така също, ако сте камериерка, разменените фрази ще са предимно относно състоянието на стаята или чаршафите. Можем да дадем още много примери, но вярвам, че разбирате същността.

 

Вие успявате да подобрите уменията си за говорене и слушане (Speaking & Listening skills) на английски език чрез посещения на заведения, мачове и други обществени места, но това съвсем не е достатъчно, тъй като тези умения са само една твърде малка част от изпита. Вие нямате почти никаква възможност да развиете уменията си за четене, писане или анализ на информация.

 

В международно-признатите изпити по английски език като TOEFL, IELTS, GMAT, GRE и SAT текстовете за слушане (Listening) и четене (Reading) са на високо академично ниво – от областите на физиката, астрономията, биологията, историята и други подобни. На студентските бригади Вие надали имате възможност да слушате или четете подобни лекции и текстове. Темите за говорене (Speaking) и писане (Writing) също не са на ежедневни теми от типа „Как прекарах лятото“, а изискват по-добри академични познания и добре развити умения за бърз и качествен анализ на информация и данни. Това няма как да научите на студентска бригада.

 

В заключение трябва да подчертая, че студентските бригади са незаменим начин за изкарване на малко пари, за практикуване на английски език и не на последно място – за чудесно прекарване на лятото с нови приятели. Те могат много да Ви помогнат, но не можете да разчитате на тях да Ви подготвят за изпит по английски език.

 

 

TOEFL (Test of English as a Foreign Language) е международно признат изпит по английски език, разработен и администриран от ETS (Educational Testing Service). Той има давност 2 години и се признава в над 5 000 колежа и университета в САЩ, Канада, Европа и т.н.  Освен това този изпит се изисква от много правителствени, неправителствени, лицензиращи агенции, компании и стипендиантски програми като сертификат за нивото на владеене на английски.

 

TOEFL има 3 формата – PBT (Paper-based), CBT (Computer-based) и iBT (Internet-based).

 

В България тестът се предлага в iBT (Internet-based) формат - TOEFL iBT.

 

 

От 01 август 2019 година изпитът TOEFL iBT е с НОВ, СЪКРАТЕН формат. Вижте подробности по-долу:

 

TOEFL iBT се администрира в реално време на компютър, като всяка секция от изпита има точно определено време и резултатите се получават директно в центъра. Изпитът се състои от 4 компонента, които измерват съответно уменията на явяващите се по отношение на четене (Reading), слушане (Listening), говорене (Speaking) и писане (Writing). Тестът е с продължителност малко над 4 часа, с една почивка от 10 мин. след компонента слушане (Listening).

 

Компонентът Reading е с продължителност 54-74 мин.(3-4 текста с по 10 въпроса всеки), в зависимост от това дали има експериментална част.

Компонентът Listening е с продължителност 40-60 мин.(5-7 лекции и разговора с по 5-6 въпроса всеки), в зависимост от това дали има експериментална част.

Компонентът Speaking се състои от 4 части и е с обща продължителност 17 мин.

Компонентът Writing се състои от 2 части – синтез и есе, с обща продължителност 50 мин.

 

 

Компонентите Reading и Listening са във формата на multiple choice (избор на отговор от няколко предложени варианта) и се оценяват от компютър. Компонентите Speaking и Writing се оценяват от хора.

 

Всеки от компонентите на TOEFL iBT носи от 0 до 30 точки, като максималният брой точки за целия тест е 120.

 

Оценяването остава едно и също, но преди имаше общи оценки за частите говорене и писане, както и специфични такива (ниво - ограничени способности, слаби, задоволителни, добри) за всяка една от типовете задачи при писанеи говорене. Това показваше на кои части от теста кандидатът са се справил добре и на кои части - зле. Тези нива вече са премахнати от отчетите, като явяващите се получават само общи резултати.

 

Изпитът се провежда 30-40 пъти годишно, като актуалните дати по градове и държави можете да откриете на официалния сайт на ETS - http://www.ets.org/bin/getprogram.cgi?test=toefl

 

Можете да се регистрирате за теста онлайн в сайта на ETS - http://www.ets.org/toefl/ibt/register/, за което Ви е необходима валидна дебитна или кредитна карта за международни разплащания. Другият начин за регистрация е на място във фондация „Св.Св. Кирил и Методий” в София. ко решите да смените датата, трябва да заплатите допълнителна такса.

 

Независимо кой от начините ще изберете, не забравяйте, че при самата регистрация имате възможност да заявите до 4 колежа/университета, на които да изпратите резултатите от изпита безплатно. След това трябва да заплатите такса за всяка институция, на която решите да изпратите резултати.

 

Резултатите от изпита можете да проверите в страницата на ETS след около 2 седмици от явяването на изпита. Резултатите се изпращат до избраните от Вас колежи / университети автоматично.

Отдавна се каня да напиша тази статия докато наблюдавам как с течение на времето подходът към преподаването и изучаването на езици, включително английски, се променя изключително динамично. Все по-често на учебната сцена се появяват нови "актьори" - методики, които в повечето случаи отричат изцяло или частично вече съществуващите подходи като остарели или неефективни.

 

Много от тези нови методики обещават бляскави постижения с минимални или никакви усилия: "Научете английски за 20 часа", "Учете английски докато спите", "Проговорете английски без досадно писане или учене на граматика" или "Английски за 2 седмици". Звучи страхотно, нали? Доколко обаче тези обещания водят до реални резултати?

 

За да отговорим на този въпрос, е нужно първо да разгледаме най-известните и често срещани методи за преподаване на чужд език, заедно с техните предимства и недостатъци.

Класически метод "Граматика - Структура - Превод" / Classical approach "Grammar-Structure-Translation"

Това е най-старият начин за преподаване и учене на чужд език, който се счита за класически. Както подсказва името, този метод залага на изучаването на граматика и на превода (устен и писмен) от/на чужд език. Основава се на идеята, че всеки език се състои от сложни граматически правила и те трябва да се изучават в определен ред. Например, преди да изучавате Present Perfect Tense в английския език, трябва да знаете глагола "to have" и формите за минало причастие, посредством които това време се формира. Понастоящем един от най-отричаните и оплювани методи за изучаване на език.

 

ЗА:  Всички, които някога са изучавали чужд език, знаят, че "проговарянето" не се случва нито бързо, нито лесно и преди да кажат каквото и да е, се налага да си го "превеждат в главата" от родния език (езикът, на който обикновено текат мислите ни). Практиката с превод от / на съответния чужд език прави този процес много по-безболезнен. Освен това, без да сме наясно с граматическите правила, не бихме могли да комуникираме пълноценно (без значение писмено или устно) дори на родния си език, защото не всичко е готови фрази: често се налага да конструираме свои собствени изказвания, писма, презентации и други, които не бихме желали да звучат като "една гаща плява".

 

ПРОТИВ:  Съществува значителен риск от сухо и скучно поднасяне на материала, което води до демотивация и впоследствие - до липса на интерес у учащия, понякога граничеща с отвращение към съответния език като цяло. Това означава, че ролята на преподавателя е изключително важна и че върху учителя ляга цялата отговорност за поддържане на интереса и мотивацията у учащите се. А това не е никак лесна задача!

Директен метод / Direct approach

Наричан още "естествен", този метод се заражда във Франция и Германия в началото на 20 век. Целта му е възможно най-бързо военните да се научат да комуникират на чужд език. Състои се от многократно повторение на различни езикови структури, като учителят не обяснява правилото на учащите, а им помага те сами да го разберат и извлекат на базата на предоставения езиков материал. Говори се само на изучавания чужд език, като употребата на майчиния език не е разрешена в часовете. Основният акцент е върху доброто произношение, спонтанната употреба на езика, без да се превежда, като се обръща много малко  внимание на граматиката и анализа на правилата.

 

ЗА: Това представлява директна практика на разговорния език и е много полезно за ползването и разбирането на чужд език в често срещани, ежедневни ситуации. Много полезен метод за заучаване на готови фрази, които се използват най-често на летище, в магазина, на улицата и т.н.

 

ПРОТИВ: За да има ефект, е необходимо да се работи индивидуално или в малка група. Освен това е нужна по-висока от обичайната мотивация, тъй като в изкуствена среда е трудно да се генерират естествени ситуации, както и да се гарантира разбиране на всички видове изказвания (поради наличието на диалекти, жаргонни думи, особености в произношението и др.). Не на последно място - този метод е чудесно решение за типови и често срещани ситуации, но няма да бъде от никаква полза в работата или в ситуации, които изискват различно от ежедневното езиково поведение.

Аудио-лингвистичен метод / Audio-lingual method

Нарича се още "армейски" или "военен" метод, тъй като води своето начало от САЩ по време на Втората световна война, когато става необходимо бързо и ефективно да бъдат обучени ключови военни да говорят чужд език. Методът включва устно представяне на материала и многократно повтаряне на различни лексикални и граматически структури. Насочен е към създаване на механичен навик, който се формира чрез повторение на основните модели. В един момент беше доста разпространен в България - пазарът беше залят с касетки, дискове и аудио записи под всякаква форма, които обещаваха научаване на езика с повтаряне докато готвите, шофирате или дори спите!

 

ЗА: Много бързо се прескача т.нар. "езикова бариера" в условията на устен разговор - в определени ситуации се отговаря със съответни готови, заучени фрази и не е необходимо да се "превеждат" мислите, които текат на родния език.

 

ПРОТИВ: Повтарянето и запаметяването на стандартни фрази напълно игнорира ролята на контекста в процеса на изучаване на чужд език. Освен това интуитивното изучаване на езика не позволява на учащия да създава свои качествени изказвания (или ако се опита, те звучат странно, смешно, а нерядко и неразбираемо поради липсата на познания за структурирането на фразата/изречението). Почти всички недостатъци се припокриват с тези на Директния метод.

Сугестопедичен метод / Suggestopedia

Този метод, признат от UNESCO, но често определян като псевдонаучен, набира все по-голяма популярност в последните години. Той е основан върху изграждане на убеденост у ученика, че обучението ще има ефект и езикът ще бъде научен. Широко се използват музика, танц и игрови подходи. Най-голямо внимание се обръща на гарантирането на факта, че ученикът не трябва изпитва дори и най-малък дискомфорт по време на урока.

 

ЗА: Учащите не се изморяват - нито по време на часовете, нито след това (защото няма домашни задания). Освен това те създават у себе си убеденост, че знаят и могат, което им помага бързо да се отпуснат за разговор в чуждоезикова среда и да не преживяват съмненията, тревогите и колебанията, през които обикновено преминават "проговарящите" чужд език.

 

ПРОТИВ: Подобна увереност може да бъде подвеждаща, а понякога дори опасна за самооценката на учащия, попаднал в ситуация, в която неочаквано става ясно, че не може да се справи адекватно. Това важи с особена сила за ситуации, свързани с намирането на работа (тъй като там имат изисквания, които обикновено проверяват с тестове), явяването на изпити (в които има писане и прилагане на граматически правила) или професионална употреба (например в случаи, в които трябва да се пишат доклади или писма, да се презентира или да се доведат преговори до успешен край).

Комуникативен подход  / Communicative approach

 

Комуникативният подход се основава на идеята, че успешното изучаване на чужд език се осъществява чрез прилагането му в реални ситуации, което от своя страна води до естествено овладяване и способност да се използва. Учителят има две основни функции: първата е на фасилитатор - да улесни процеса на комуникация между всички участници в групата; втората роля е да действа като ментор - да контролира процеса и да мотивира учениците.

 

ЗА: Проговаря се по-бързо отколкото посредством други подходи. Комуникацията се насърчава по всякакъв начин - дори да има грешки или неточности в речта, те не се отчитат като толкова важни, колкото процесът на общуване. Учащите прилагат наученото в ситуации, което подпомага създаването на асоциации и впоследствие - по-бързата и адекватна реакция в реална чуждоезикова среда.

 

ПРОТИВ: Недостатъци почти няма, но съществува риск, с цел да не прекъсва процеса на общуване, преподавателят да пренебрегне и да не поправи грешки, които после да се превърнат в заучени навици. А навиците, както всички знаем, се изкореняват трудно.

 

Физически подход / Physical Response

Методът се основава на принципа "учене чрез правене". Прилага се предимно при работа с деца  - предучилищна и начална училищна възраст. Състои се от задаване и изпълнение на команди и инструкции, например: „Стани!“ (ученикът става), "Седни!" (ученикът сяда), „Затвори вратата!“ (ученикът затваря вратата). Така се запаметяват прости фрази, които с течение на времето стават по-сложни. Играят се игри и се пеят песни, които също включват изпълнение на определени движения.

 

ЗА: Съчетаването на слухова, зрителна и механична памет в обучението е винаги предимство. Така се създават асоциации, които са изключително устойчиви и дълготрайни.

 

ПРОТИВ: Не работи след достигане на определена възраст на учащите. Само си представете как ще накарате някой тийнейджър или мениджър продажби да търчат, за да отварят или затварят врати! Почти немислимо е.

 

И така, ето го и дългоочакваният отговор на въпроса "Кой метод е най-добър при изучаването на чужд език?"

 

След повече от 25 години практика в преподаването на английски и български, категорично мога да отговоря - нито един от изброените! Естествено, твърденията без аргументи са нищо, така че ще обясня защо съм убедена в това.

 

На първо място, в обучението всяка крайност в методите води до половинчатост в резултатите. Няма как да се съсредоточите само върху говорене и слушане, например, и да очаквате, че ще научите езика. Езикът е една цялост, съвкупност от много умения и ако усвоите само две-три от тях, не можете да общувате ефективно. Няма да задълбавам в доводи за това колко полезни не само за обучението, но и за функционирането на мозъка като цяло са преводите, диктовките, четенето и писането на текстове, тъй като това е доста обширна тема, но ще дам един прост пример - убеден в това, че можете да се оправите, заминавате за чужбина, но за зла участ Ви се налага да попълвате документи - в болница, в полиция, в данъчната служба, да напишете кратко обяснение за загубения на летището багаж или да прочетете акта, който се появява  в пощенската кутия. Тогава изведнъж разбирате какво е имал предвид Сократ като е казал "Аз знам, че нищо не знам."

 

В допълнение, ако очаквате да получите резултати без усилия, по-добре не се захващайте - единственото, което ще постигнете, е да загубите време и пари. Да искате да усвоите чужд език без да седнете и да учите, пишете, четете, слушате, превеждате, повтаряте (все неприятни неща, които изискват време, дисциплина и напрегната работа със сивото вещество) е все едно да желаете стегнати коремни мускули докато си лежите по халат пред телевизора и се тъпчете с хамбургери, чипс и бира - ще си останете само с желанието, докато не се размърдате.

 

И не на последно място - най-важен за успеха не е методът; най-важен е учителят. Но това колко ще научите не зависи от това колко знае учителят, а от това колко може да Ви пре-по-даде. А това колко може да Ви преподаде не зависи от количеството на знанията му по съответния предмет или по педагогика, а от неговата дарба да бъде учител. Тази дарба е като музикалната - или я имаш, или я нямаш. Колкото и да практикуваш, колкото и университети да завършиш, ако не ти "идва отвътре", както казват старите хора, музикален виртуоз или добър учител няма да станеш.

 

Но как да разберем дали един учител е добър или не? Ще илюстрирам отговора с пример от ежедневието. Всеки от нас се е возил в автомобил и всеки е попадал на добри и лоши шофьори. Как обаче разбираме дали даденият шофьор е добър или не? Със сигурност не и като му поискаме валидна шофьорска книжка! Просто докато се возим при единия, се чувстваме добре, спокойни и пътуването минава плавно и интересно въпреки многото дупки или ситуации по пътя. Добрият шофьор знае кога да натисне газта и кога - спирачката; кога е разумно да предприеме маневра и кога това няма да доведе до нищо хубаво; кога да си кара кротко в колоната и кога да изпита какво може колата му. Докато сме в автомобила на другия обаче, се чувстваме напрегнати, нервни и без желание дори да  погледнем към пейзажите по пътя, защото сме заети с отправяне на молитви да стигнем благополучно до заветната цел. Лошият шофьор ще форсира ненужно, ще натиска спирачка на мокър път, ще започне да изпреварва без да е сигурен дали ще може да се прибере... в общи линии ще Ви накара да съжалявате, че изобщо сте се качили.  

 

Е, същото е и с учителите. Разбрах тази истина от моите ученици. Много пъти бях чувала фрази от типа: "Когато дойдох имах главоболие и даже исках да се извиня и да си тръгна, но по едно време всичко ми мина; даже до фитнеса мисля да отскоча, че ми дойде енергия!", "Толкова се бях ядосал в работата... дори мислех да не идвам, но добре, че дойдох - така се разтоварих, че не усетих как отлетя времето!", "В часовете тук се забавлявам!", но не се бях замисляла над тях. Докато веднъж една дама - моя ученичка, каза: "Повечето неща в живота ги правиш по принуда; и тук дойдох не по свое желание, а за да запазя работата си. Но неусетно започна да ми харесва принудата - да ме принуждаваш да уча е забавно. За първи път в живота си искам да направя нещо, което трябва да направя!"  

 

И тогава осъзнах - добрият учител знае кога да изисква или натоварва и кога да обърне всичко в забавление; той усеща в кой момент трябва да изстиска от теб всичко, на което си способен,  и в кой момент да "натисне спирачката". Освен това добрият учител е наясно, че няма една универсална рецепта за всички проблеми и един метод на обучение, който да работи за всички еднакво; той ще подбере и адаптира подходите, които работят за теб конкретно, защото добрият учител знае, че в центъра на обучението не е метода или преподавателя, а обучавания.

 

И като заключение ще добавя само това, което казвам на всеки нов ученик: "Аз мога да ти пре-по-ДАМ 90% от това, което ти трябва, за да научиш, но ако ти не дадеш своите 10% усилия, резултатът никога няма да е 100%".